Финансовия лизинг като особена форма на дългосрочно финансиране.

Лизингът е договор за наем на дългосрочни, реални активи за определен срок свързан с равни фиксирани плащания. Сумата на тези плащания включва:

  средствата на амортизираната част на дадения под наем реален актив;

  лихва за разсрочено плащане

Лизинговото плащане се извършва по договор обновено в началото на всяка година. Тези плащания като правило са еднакви и равномерни. След изтичане на лизинговия договор, дълготрайните активи се връща на лизингодателят или се откупуват по остатъчна стойност от лизинго-получателя.

  В много случаи е по изгодно да се наеме оборудване или други активи когато са нужни да кратък срок вместо да се купуват и след това да се продават на ниска цена.

  Лизинго-получателя прехвърля риска за моралното изхабяване върху собственика;

  Използването на голям кредит за покупка на скъпо оборудване не винаги е добра инвестиция, тъй като стойността на тази инвестиция може драстично да намалее, ако на пазара се появи ново по-ефективно оборудване само няколко години след покупката;

  При лизинга не се изисква голяма първоначална инвестиция.

  Лизинго-получателя за разлика от купувача не може да начислява амортизационни отчисления и по този начин губи това данъчно облекчени;

  Потребителя не притежава достатъчно права като тези на собственика, т.е. не създава собствен капитал.

За да се вземе правилно решение дали да се наеме или купи даден актив се сравняват настоящите стойности на разходите за лизинг и тези при покупката. Този подход се доближава до подхода при капиталовото бюджетиране. Разликата между тях, е че капиталовото бюджетиране се приема проекта с по-висока нетна настояща стойност, докато при лизинга и покупката се предпочита по-ниско стояща стойност на разходите.