LSD

LSD

Несъмнено е влиянието, което халюциногените, и най-вече LSD, са оказали върху мисленето на много учени и интелектуалци да не говорим за милионите хора, които са го вземали глождени от любопитството да разберат какво има в собствената им глава. За съжаление, официалните власти в повечето страни се отнасят към сериозните научни изследвания на халюциногените по начин, който напомня за отношението на средновековните попове към аутопсията, поради което огромната част от веществата, които имат подобни свойства, са много слабо изучени. При изпитанията на новосинтезираните вещества се използуват тестове с животни, които дават крайно ненадеждни резултати; наистина трудно е да си представим какво изпитва под въздействието на някое подобно вещество една лабораторна мишка, за чиято душевност нищо не знаем. Въпреки затрудненията, изследванията в тази област не са спрели и вече има натрупан огромен експериментален материал. Тяхна движеща сила е ентусиазма на някои учени професионалисти и любители, сред които трябва да споменем Валентина и Гордън Уосън, Ричард Шултес, Клаудио Наранхо, Александър Шулгин и, разбира се, бащата на LSD - Алберт Хофман.

За разлика от повечето вещества, описани по-нататък, LSD е относително добре изучен. Той отдавна е станал еталон за халюциноген, затова тази глава е почти изцяло посветена на него. Много други лизергинови производни имат подобен ефект, но те са твърде слаби и не представляват особен интерес. Изключение е само лизергамидът, който се среща в природата и също се радва на известна популярност.

Производните на лизергиновата киселина не са много разпространени в природата, но отдавна са били познати на човека. Самата киселина не се среща в свободно състояние; тя обикновено е съставна част от т. нар. ергоалкалоиди. Това название идва от едно от имената (ergot) на паразитната гъбичка Claviceps purpurea която заразява предимно ръжта; у нас тя е известна като Моравото рогче се използува в народната и съвременната медицина за свиване на матката след раждане, но това е незначителна компенсация за огромните страдания, които по-рано е причинявало на човечеството В древноста и средновековието често се е случвало зърното, от което хората пекат хляб единствената тогава основна храна, да бъде силно заразено с мораво рогче. Поради всякаква алтернатива за изхранване с нещо друго, хората били принудени да ядат това зърно и в резултат се разболявали от Той се изразява в силно свиване на кръвоносните съдове на крайниците, при което човек ги чувствува горещи; от това усещане и от името на монашеския орден на св. Антоний, монасите от който се борели чрез молитви с болестта, идва нейното старо название Отровените често получавали такива силни болки и спазми в крайниците, че неистово започвали да танцуват Независимо от усилията на добрите монаси и на двамата светии покровители, заболелите накрая получавали гангрена и, ако въобще оживявали, оставали инвалиди. Ерготизмът много често вземал размерите на епидемия; през г. във Франция от него умрели души. За тогавашните хора причините на бедствието били от божествено естество, а и не са съществували агротехнически методи за борба с гъбичката. В наше време появата на такава зараза е изключена, поне в развитите страни. Един много по-рядко проявяван ефект от отравянето с мораво рогче е изпадането в състояние на объркване, делириум и халюцинации, но не е известно някой нарочно да го е вземал с тази цел.

Обикновено в подобни случаи фармацевтичните фирми започват да синтезират нови производни на новооткрития природен продукт и да изследват техните свойства, надявайки се да открият нещо, от което може да се спечели; точно това правели във фирмата Sandoz в Базел (Швейцария), когато случайно Алберт Хофман се натъкнал на необичайните свойства на едно от тези производни. Съкращението LSD идва от немското Lysergsaurediaethylamid Хофман синтезирал това вещество за пръв път още през г., но откритието станало малко по-късно. Едва ли някой може по-добре да разкаже за това от самия него:

април г., бях заставен да прекъсна работата си в лабораторията още по средата на следобеда и да си отида в къщи, тъй като бях обхванат от особена напрегнатост, съпроводена с усещане за лек световъртеж. Пристигайки в къщи, аз легнах и изпаднах в нещо като опиянение, което не беше неприятно и което се характеризираше с изключителна активност на въображението. Когато в състояние на изумление легнах със затворени очи (дневната светлина ми се струваше неприятно ярка), върху мен се втурна нескончаем поток от фантастични картини с изумителна пластичност и реалистичност, които се придружаваха от интензивна калейдоскопична игра на цветовете. Това състояние постепенно изчезна след около два часа. Природата и ходът на това странно разстройство насочиха подозренията ми към някаква екзогенна интоксикация и че диетиламидът на лизергиновата киселина, с който работих този следобед. би могъл да е нейната причина. Въпреки всичко, не си представях. как случайно това съединение би могло да намери път към тялото ми в достатъчно количество, за да предизвика такива явления. Още повече, че симптомите не си приличаха с тези, които се асоциират с ерготизма. За да реша нещата в корена им, аз реших да проведа над себе си един експеримент с въпросната субстанция. Започнах с най-малката доза, която би могло да се очаква, че има някакъв ефект, т. е. 0.25 mg. Бележките в лабораторния ми дневник са следните:

16:20ч.: 0.5 ml (0.25 mg LSD) взети орално. Разтворът е без вкус.

Докторът намери пулсът ми за малко слаб, но кръвообращението ми бе нормално. Шест часа след приемането на LSD състоянието ми вече бе съществено подобрено. Само зрителните нарушения все още бяха изразени. Всичко се люлееше и пропорциите бяха изкривени като отражения на повърхността на движеща се вода. Освен това всички обекти изглеждаха в неприятни, непрекъснато променящи се цветове, сенките бяха в болезнено зелено или синьо. Когато затварях очи, ме завладяваше безкраен ред от цветни, много реалистични и фантастични картини. Забележителна особеност беше начинът, по който всички звукови възприятия (напр. звук от преминаваща кола) се трансформираха в оптични ефекти, всеки звук предизвикващ съответ на цветна халюцинация, която се сменяше като форма и цвят подобно на картина в калейдоскоп. Към 1:00 часа аз заспах и се събудих на другата сутрин съвършено здрав.

LSD и при това твърде драматичен. Следващите изследвания върху колеги доброволци от Sandoz потвърдиха изключителната активност на LSD върху човешката психика. Те показаха, че ефективната орална доза на LSD за човека е 0,03 до 0,05 mg. Независимо от това, че гледах да не прекаля, за първия си експеримент бях избрал доза, пет пъти по-голяма; LSD

LSD LSD

LSD LSD може да помогне за лекуването на психопатиите и алкохолизма или поне да пролее светлина върху механизма на възникване на тези болести. Някои психиатри възлагали големи надежди на LSD и с негова помощ били проведени много експерименти, но повечето от получените досега резултати, макар и много интересни, трудно се поддават на еднозначно тълкуване. Ясно е, че LSD може да има положително въздействие върху психически болни хора, само ако експериментите се провеждат от добре запознат с ефектите му лекарски екип, но много психически лабилни хора, на които LSD LSD

През средата на 60-те години LSD излязъл на улицата. За неговото популяризиране се смята, че са повлияли основно два фактора. Първият е бил забраната на LSD, която му направила най-добрата реклама. Повечето хора смятат, че LSD е бил забранен, понеже е вреден или поне защото е твърде популярен, но истината е малко по-различна. По това време станала известна историята с лекарството талидомид, което също е било широко разпространявано за тестване, и в резултат на чиято употреба се родили почти 10000 бебета с ужасяващи уродства. След този случай законите за разпространението на всички не достатъчно изучени вещества станали много по-строги; сред тях попаднал и LSD Независимо от прозаичната причина за забраната, LSD придобил репутацията на забранен плод. Преди забраната LSD можел да се купи само от неговия единствен производител Sandoz, но след това започнало нелегалното му производство. Необходимото количество е много малко - 1 g съдържа 10000 дози - и пазарът бързо се наситил, тъй като LSD

Втората причина за популярността на LSD е личността на д-р Тимоти Лиъри, професор във факултета за социални и човешки отношения на Харвардския университет. В академичните среди го смятали за неконвенционален и понякога за твърде радикален в идеите си, и изглежда не без основания. През 1960 г. в Мексико Лиъри и неговият колега Ричард Алпърт опитали халюциногенни гъби и били безкрайно впечатлени от преживяването; когато се върнали в САЩ, те раздали от тях на всички желаещи. През 1961 г. Лиъри опитал LSD LSD LSD и Алън Гинзбърг.

LSD LSD

с тази цел се извършвали експерименти над нищо неподозиращи хора с всички произтичащи от това опасни последствия. Някои от подопитните при неочакваната поява на странните симптоми изпаднали в продължителна психоза. Програмата, наречена с гръмкото име Mind control за щастие се провалила, тъй като ефектите на LSD са твърде индивидуални и слабо предсказуеми. По същото време от другата страна на барикадата също имало опити LSD да бъде използуван за политически цели. Една левичарска група във Великобритания синтезирала и широко разпространила милиони дози LSD години затвор.

Върхът на популярността на LSD края на 60-те години и съвпада с хипидвижението. От тогава насам той не е изгубил славата си, но употребата му се е стабилизирала на по-ниско ниво. LSD се използува предимно сред по-образованата част от населението, най-вече сред студентите. През 60-те LSD т. е. средство за постигане на самопознание, сливане с космическото съзнание и т.н., в зависимост от това, какво човек смята, че е получил след опита си с него. За тази цел LSD се е вземал в относително големи дози, което не винаги води до приятни изживявания. През последните години LSD

На улицата LSD (acid, purple haze, Lucy in the sky with diamonds, 25, big D) се продава обикновено в дози от до mg, които могат да са в капсули, но най-често са капнати върху бучка захар (cube, sugar) или парче попивателна хартия (blotter). От дозата се вижда, че LSD пъти по-силен от мескалина; той е най-силният от класическите халюциногени. LSD до часа след приемането и продължава няколко часа. Хофман твърди, че изяждането на малко шоколад ускорява и засилва ефекта на LSD. LSD се получава лесно от лизергинова киселина и поради това от г. не само той, но и самата киселина е включена в списъка на контролираните вещества. Тя се получава от специално селектирани щамове мораво рогче, с които се заразяват определени площи, засяти с ръж; в случая ценният продукт не е ръжта, а дрогата. Напоследък лизергиновата киселина се получава подобно на антибиотиците във ферментатори с гъбички и хранителна среда за тях. Основната употреба на ергоалкалоидите е за изготвяне на лекарства за свиване на матката и против мигрена. Сред синтетичните амиди на лизергиновата киселина има и други психоактивни вещества, но те не се употребяват, тъй като са по-слаби от LSD

Лесно е да се забележи структурното сходство на индолните халюциногени със серотонина (5НТ). Повечето от другите индолни съединения, описани в следващата глава, са агонисти на серотонина, но LSD

Първите ефекти след поглъщането на LSD

В психичната сфера ефектите на LSD засягат възприятията, настроението, връзката с околната среда и Цялостта на личността. Смята се, че, особено в големи дози, той изважда на повърхността образи от дълбините на човешкото подсъзнание. Читателите, които се интересуват от този аспект на действието му, могат да се обърнат към книгите на д-р Станислав Гроф, които са достъпни у нас в руски превод. Този въпрос изисква твърде задълбочено разглеждане, затова тук ще бъдат описани само по-повърхностните изменения, причинени от умерени дози LSD

Най-забележителни са визуалните явления, които обикновено започват с ехо-картини, които бързо прогресират до илюзии и след това до елементарни халюцинации, петна, линии, точки и т.н. С развитието на психозата се появяват истински халюцинации; всъщност става дума за псевдохалюцинации, тъй като човек ясно съзнава, че тяхната причина е LSD

Звуковите явления обикновено се изразяват в повишаване на чувствителността слабите звуци се възприемат като силни, отекващи и изпълващи цялото пространство. Вкусовите и обонятелни илюзии са редки; по-чести са тактилните илюзии и халюцинации напр. един човек чувствувал, че се е напикал и слиповете му са мокри. Много характерни са синестезиите; при тях дразнения на някои от сетивата предизвиква реакция на другите сетива например звуците се виждат, цветовете се миришат и т.н.

Съществена част от ефекта на LSD

През цялото време са характерни промени в настроението; обикновено то се мени от еуфория до депресия, като първата е все пак преобладаваща, тъй като човек обикновено е пленен от красотата и необичайността на халюцинациите. Еуфорията може да се излее като идиотски, неконтролируем смях; тези, които в ежедневието обикновено са подтиснати, могат да станат твърде активни и опасни за околните и най-вече за себе си. Описанията на ефектите на LSD

LSD

LSD това, което едновременно беше китара, звуци, ухото, което ги възприема, организма, който реагира на тях, е най-дълбоко почувствуваното естетическо преживяване, което съм имал някога.'

Въпреки възторжените твърдения на Лиъри, у повечето хора психозата рядко води до изблици на сексуалност. Понякога, обаче, малко преди да изчезне действието на LSD

Съществено е да се отбележи, че ефектите на LSD силно зависят от обкръжението. Те най-добре се проявяват в тъмна стая и спокойна обстановка; при опит за съсредоточаване върху някакъв проблем или предмет ефектите могат значително да намалят силата си. За приятното протичане на експеримента важна е уютната обстановка и компанията на доброжелателни хора. Лиъри особено е подчертавал, че цялостният резултат силно зависи от тези на пръв поглед странични фактори, за което е бил обвиняван в научна необективност от тогавашните авторитети в психологията. Независимо от лудориите на Лиъри, не трябва да се забравя, че той е един от първите учени, които сериозно и систематично са започнали да изучават ефектите на LSD

LSD

Тъй като LSD е най-известния и най-широко употребяван халюциноген, тук ще бъдат разгледани неприятните ефекти от употребата му и евентуалните последици от продължителното му използуване, като всичко казано за него е в сила и за повечето от другите халюциногени, описани в тази енциклопедия. Първото, което трябва да се подчертае, е, че хронична употреба на халюциногени не съществува и причината за това не е в тяхната забрана. Веднъж Р. Гордън Уосън, за когото ще стане дума по-нататьк, след една лекция бил запитан от впечатлените студенти, защо не взема постоянно халюциногени, щом като е толкова хубаво. Уосън отговорил простичко: 'Екстазът е тежка работа'. Статистиката показва, че от милионите хора, които са вземали LSD или някакъв друг халюциноген, преобладаващата част са го правили само веднъж; LSD 14 пъти. По всичко изглежда, че тази статистика няма тенденция да се промени и в този смисъл шумът, който се е вдигал около LSD и все още не е съвсем затихнал, не съответствува на някаква реална обществена опасност от него. Причината за враждебността на официалните власти към този род вещества трябва по-скоро да се търси в това, че те се асоциират с хипидвижението и въобще с алтернативната култура.

Ако LSD беше лекарство, той би трябвало да бъде определен като изключително безопасен за употреба. Отравяния от свръхдози са практически невъзможни, тъй като токсичната доза е хиляди пъти по-голяма от действуващата; досега не е известно някой да е умрял от LSD. Това се отнася и за повечето от останалите халюциногени, като общо взето по-силните от тях са по-безопасни; изключенията от това правило са споменати на съответните места. Единствените възможни усложнения в следствие на употребата на халюциногени са от психологическо естество, но за щастие те рядко са продължителни.

При приемане на халюциногени в големи дози, особено при лоша предварителна настройка на субекта, често се случва лошо пътуване (bad trip). Почти всички, които са го преживели, са единодушни, че то е резултат от лоша предварителна нагласа неприятна обстановка, напрегнатост, сериозни житейски проблеми и т.н. Тези, които много пъти са вземали LSD, смятат, че вероятността за това е около и почти всички от тях са имали подобни случаи. Средства като LSD изкарват на повърхността дълбоките подсъзнателни стремежи и страхове и не всеки може да запази самообладание пред чудовищата, родени в собствената му душа. Често при лошо пътуване човек започва напълно да се вживява в психозата (freak out Поради тази причина сеансът е добре да се провежда в компания, като поне един от хората в нея трябва да остане напълно на себе си, така че да може да помогне на тези, които изпаднат в такова състояние; този човек се нарича втори пилот (copilot). Помощта в случаи на тежка психоза се изразява в поддържане на постоянен словесен контакт с пострадалия с цел той да бъде убеден, че това, което му се случва, е резултат от действието на веществото; почти винаги помага и даването на диазепам или друг подобен транквилизатор.

Винаги, когато става дума за лошо пътуване, се привеждат примерите на хора, които в това състояние са се самоубили. Действително, има дузина такива случаи, но добросъвестните изследователи на този въпрос са отбелязали, че всички жертви са били хора с психически проблеми, някои от които още преди това са правили по един или няколко опита за самоубийство. Повечето от тях са получили LSD от лекарите си в рамките на психотерапевтична програма може би нелошо замислена, но очевидно лошо проведена. Това, което трябва никога да не се забравя, е, че LSD

Често срещано последствие от употребата на халюциногени е т. нар. ретроспективна сцена или обратен проблясък, (flashback). Това необичайно изживяване се състои в кратковременно (за секунди или най-много минути) преживяване на ефектите на дрогата много време след употребата й; при някои хора това може да се случи години след една единствена употреба на халюциноген. По подобен начин се появяват и т. нар. следови феномени (trailing phenomena), при които движещите се предмети изглеждат като осветени със стробоскоп. Тези две явления са все още напълно необясними, но появяванията им са свързани с употребата на други подобни средства, например марихуана, или със състояние на силен емоционален стрес; те могат да се появят даже при преминаване в тъмна стая. Непосредствената опасност от подобни кратковременни състояния най-често е незначителна, освен ако те не настъпят в момент, в който човек извършва някаква дейност, изискваща адекватна реакция, например каране на кола; във всеки случай авторът никъде не намери сведения за някой, пострадал по тази причина. Въпреки това хора с лабилна психика при внезапното и неочаквано възобновяване на отдавна изживяните ефекти на дрогата изпитват ужас и паника, което може да доведе до неприятни изживявания и даже до изпадане в сериозна психоза, продължаваща повече от часа,

Едва ли има много други вещества, които така дълго и педантично да са били изследвани с цел откриване на техните възможни вредни ефекти върху организма, както LSD Като цяло може да се каже, че огромните суми, похарчени за тази цел, са довели до много скромни резултати. Независимо от това, той е бил обявяван за причина на най-невероятни болести, включително левкемия. Причината за стремежа LSD да бъде изкаран изключително вреден и опасен за здравето изглежда чисто идеологическа и е необяснима от гледна точка на здравия разум, тъй като, както бе отбелязано, огромният брой хора, които са го вземали, ограничават контакта си с LSD до един или най-много до няколко пъти в живота. Въпреки това, все още в много книги доброжелателно се повтарят дивотиите, които са се писали през 60-те. Тогавашната истерия около LSD заслужава внимание, тъй като нейните последствия са прекрасна илюстрация на старата мъдрост, че 'пътят към пъкъла е постлан с добри намерения'.

г., в разгара на психеделичната революция, в списание Science излязла статия от д-р Маймон Коен, посветена на увреждащото действие на LSD върху хромозомите на белите кръвни клетки. Тези резултати, както, впрочем, и огромната част от другите данни за възможните вредни ефекти на LSD са получени при използуване на концентрации от веществото, стотици и хиляди пъти по-големи от нормално употребяваните, но даже при тези нереални условия повечето от резултатите не получили потвърждение от последвали ги подобни експерименти. Въпреки това, в масовия печат, от тогава та чак до наши дни, резултатите на д-р Коен се представят като доказателство за това, че LSD е тератоген, едва ли не по-страшен от талидомида. Несъстоятелността на такъв краен извод е очевидна за всеки, що-годе имащ понятие от наука нищо подобно не се говори за аспирина или кофеина, които имат съвсем същия ефект. За съжаление кампанията срещу LSD не останала без последствия. В резултат на публикуваните в масовия печат безотговорни твърдения, че приемането на LSD почти неизбежно води до раждането на уроди, много жени направили аборт легално или нелегално, а някои семейства направо се отказали да имат деца.

Според всички досегашни данни изглежда, че самият LSD няма тератогенен ефект; изследванията на родените досега LSD бебета не са открили никаква съществена разлика между тях и останалите деца. Не е изключено, обаче, LSD да действува като поведенчески тератоген и затова е по-разумно всички подобни средства, а повечето от тях са значително по-слабо изучени от LSD да не се вземат по време на бременността; това се отнася и до огромния брой лекарства въобще.

Откакто LSD е забранен и не може да се купи свободно от официален производител, сериозен проблем е чистотата на продукта, продаван на улицата. Едно изследване в САЩ е показало, че само около половината от това, което се продава като LSD действително съдържа някакъв процент от него. Често под това име се продават SТР, РСР и какво ли не още от веществата с донякъде подобно на LSD действие. Всички тези продукти, включително и истинският LSD обикновено са силно нечисти и много от вредните им ефекти в действителност се дължат на това. Твърди се, че в уличните образци от LSD се добавя даже стрихнин; последното често е било давано като пример, за да се подчертае колко опасно е приемането на LSD купено на улицата, но анализите на образци LSD показват, че това твърдение изглежда е поредния доброжелателен ход за дискредитиране на LSD Сериозните почитатели на LSD mm) което не би могло да поеме нищо повече от една доза истински LSD

При опити за системна употреба на LSD към него бързо се развива толерантност, но за разлика от опиатите, при които това е причина за увеличаване на дозата, за тези, които вземат LSD толерантността става причина да го вземат рядко. LSD

Не е известно някой да се е пристрастил към LSD но у малкото хора, които по-често го използуват, са забелязани интересни промени. Един от най-забавните примери е Алън Гинзбърг твърд и убеден хомосексуалист, който след опита си с LSD започнал да проявява интерес и към жените. Много от тези, които употребяват LSD коренно променят начина си на живот и мисленето си; то се насочва към областта на религията и мистичното, но вероятно за това голямо значение има съществуващата у тях подобна нагласа. Някои от тях започват да вярват в телепатия и телекинеза, например убедени са, че могат със силата на мисълта си да запалят пожар от голямо разстояние. Авторите на изследването посочват, че повечето от тях, преди да се запознаят с LSD, са били типични младежи от средната класа подтиснати, конфликтни и дълбоко неудовлетворени от себе си и от другите; след рязката промяна те са намерили един свой свят, който, макар и странен, ги прави по-щастливи. Дали този изход е добър или лош, всеки сам ще разсъди от гледна точка на своите собствени ценности.

г.; оказало се, че индианците в мексиканския щат Оахака още ги използуват за тази цел. Това, което астеките наричали ололиукви, е било идентифицирано от Шултес като Rivea corymbosa сапотеките употребявали друго подобно средство, носещо звучното име -лианата lpomoea violacea Всички тези лиани принадлежат към семейство Convolvulaceae или, казано с думи прости, това са нашенските Активното вещество се съдържа в семената; те се смилат, накисват се във вода, водата се филтрува и се пие, но безбожниците, които не държат на ритуала, просто ги дъвчат.

т.н. След откритието на Шултес любителите на нови усещания, особено в САЩ, плъзнали в градини и паркове и бързо установили кои са активните сортове; въпреки това употребата на семената от грамофончета така и не станала особено популярна, а в наши дни още повече е намаляла. Търсачите на психоактивни грамофончета рискуват да попаднат на някой отровен вид нещо, от което никой не е умрял, но доста хора са получили неприятни отравяния. Освен това в ход е подмолната замяна на семената на активните сортове на пазара с неактивни. В развитите страни семената, които се продават, са обработени със силно отровни живачни препарати; официалната версия е, че това е мярка против паразити, но по-вероятно е да бъде отровен някой любопитен. Изглежда, че тези мерки се вземат под натиска на хората и службите, които споделят мнението на суеверните испански монаси, че всичко необичайно мирише на нечиста сила.

г. от Хофман, който определил, че това е лизергамид (LSA). Това вещество е около пъти по-слабо от LSD. LSA се приема перорално и след около минути предизвиква съноподобно състояние, в което съзнанието напълно се запазва. При малко по-големи дози тези симптоми се усилват и след час човек заспива. В интерес на истината, LSA много рядко предизвиква типичните за LSD визуални халюцинации, освен ако не се вземе в много големи дози. За влиянието на нативната дрога, макар и по-малко значение, имат и другите, съдържащи се в нея лизергинови производни. Действието на дрогата донякъде напомня LSD, но е по-слабо и с много по-неприятни странични ефекти като гадене и диария. Това е една от основните причини, поради които употребата на ололиукви никога не е била масова.

Лизергамидът се съдържа в много малко количество и в моравото рогче; вероятно именно той е причина за психозите, които, макар и рядко, придружават ерготизма. По-големи количества LSA се съдържа в паразитната гъбичка Claviceps paspalii, която расте по някои житни растения. Съществуват даже спекулации, че тя е била използувана в древна Елада за приготвяне на свещени напитки. Изглежда подобни сведения са вдъхновили авторите на рецептите за това как можем да се надрусаме с мухлясал ръжен хляб. Освен че са неефективни, тези рецепти са просто опасни; някои от токсините, които се съдържат в плесените, предизвикват рак на черния дроб.