КРАЙ РЕКА ПИЕДРА СЕДНАХ И ЗАПЛАКАХ - Паулу Куелю

Отче! Отче! - извикал един от тях, когато се добли­жил до кораба. - Кажи ни пак молитвата, в която се вслушва Бог, защото не можем да си я спомним!

jb

в Мадрид, и на­стояваше да отида.

no

Здравей, Пилар! - каза той.

Това не е толкова важно.

Чакай! - извиках аз и го хванах за ръката. - Ти не отговори на въпроса ми!

И в трите най-големи монотеистични религии -юдаизма, християнството и исляма - доминиращи са мъжете. Свещениците са мъже. Мъжете налагат догми­те и създават законите.

Че моят поглед върху нещата е по-различен. Аз вярвам, че Бог има и женско лице.

Отговорът ти беше съвсем ясен - казах аз.

Не знам за какво говориш - отвърнах аз.

Търся евтин хотел, където да пренощувам.

О, огледало на Богинята Земя! - промълви моми­чето със затворени очи. - Направи така, че да осъзнаем колко силна е властта ни, а мъжете да ни разбират! Ти ни показваш цикъла на семето и плода, като се раждаш, светиш, умираш и отново възкръсваш на небосклона.

Трябваше да направя това, за да ни закриля Богиня­та - каза тя, след като се поклони на луната.

Но за какво говориш в края на краищата?

За същото нещо, за което говори и твоят приятел, само че с истински думи.

Ние, жените, които разбираме и обичаме Великата майка, познаваме женското лице на Бога - каза момиче­то, след като тръгнахме отново. - Достигнали сме до то­ва познание с цената на преследвания и клади, но сме оцелели. И сега разбираме неговите тайни.

Ето я.

Това е площад Кибела - казах аз в желанието си да покажа, че познавам Мадрид. Бях виждала тази скулпту­ра върху много пощенски картички.

Няма да го направя. Но не искам да те притеснявам повече, ще потърся някой хотел.

съм тази, която мислиш, че съм. Изповядвам религията на Земята.

Ти не знаеш какво говориш! Обсебена си от собст­вените си фантазии! - извиках аз, докато отново се про­вирах меяаду колите. Заклех се никога да не се замислям върху думите на тая жена.

Кое?

Благодаря за поканата, но нямам пари за хотел, а и трябва да се върна заради лекциите - отвърнах аз.

правеше неясни предложе­ния Трудно ми бе да го възприема в тази светлина.

но в същото време из­питах облекчение. Да, разбира се, че можех да остана поне още един ден. Щяхме да вечеряме заедно, да се по-напием малко - нещо, което никога не бяхме правили като деца. Предоставяше ми се възможност да забравя небивалиците, които си бях въобразила преди няколко минути, а също и да разчупя леда, който ни бе сковал още от Мадрид.

Коя сте вие? - попита ме една красива жена, която седеше на нашата маса.

Той правеше ли подобни неща като дете? - продъл­жи тя.

Той още от дете умееше да говори много хубаво -отвърнах, без да разбирам какво точно искаше да каже

Пийнете още малко - обърна се. към мен някакъв белокос мъж, като пълнеше чашата ми.

Разчитам на твоята компания - каза той тихо, за да не го чуят другите. - Нали ще отидем до Франция?

За любовта!

За мъдрите, които са в състояние да проумеят, че някои влюбвалия са само детишцини - казах аз.

Мъдрият е мъдър само защото обича. А глупавият е глупав, защото мисли, че може да разбере какво е лю­бовта - отвърна той.

Чакат ни пет почивни дни! - извика някой от съ­седната маса. - И ако собственикът иска да затвори рес­торанта, то е само защото вие говорите за сериозни не­ща!

Къде тогава можем да говорим за сериозни неща? -попита той пияния от съседната маса.

В църквата! - извика пияният. И тоя път целият ресторант избухна в смях.

Son los locos que inventaron el amor.

Con trombon a develarte el corazon

Salgamos a volar, querida mia,

По-бързо! - каза той, като ускори още повече крачка. Но вече беше късно. Пред нас застана някакъв мъж,

Прибирай се в хотела, Пилар! - проговори най-сет-не той. - Спи, не ме чакай! Ще се върна чак призори.

Виж колко е красив този край - каза той. - Хайде да легнем на земята и да чуем как тупти сърцето на плане­тата.

Сигурно ти е омръзнало да ме гледаш с едни и съ­щи дрехи - пошегувах се аз, за да опитам да се върна към действителността, говорейки за банални неща.

Щастлив съм, че си тук.

Защо трябва да ходиш там? - попитах го аз, като посочих Пиренеите на хоризонта.

Сан Мартин де Унч.

Не можете да влезете - каза старецът. - По обяд е затворено. Ако искате, елате в четири следобед.

Нека да влезем за малко! Много бих искала да се помоля!

Съжалявам. Затворено е.

Вратата на църквата е отворена - обърна се той

Защо правиш това?

Защото ти искаш да влезеш в параклиса - бе него­вият отговор.

Не знам какво значи да играеш театър.

Познавам доста такива хора. Знам за какво гово­риш.

Внимавай! Когато човек влезе в тая игра, винаги губи.

Точно това правя: вслушвам се - отвърнах аз. - За­това предпочитам да изляза. Не ми е приятно тук.

„Балада за един луд'. Защо ме питаш едва днес?

Просто така.

Тук открих колко много ми липсваш.

Какво общо има това с твоя път?

Защото вече не смятам, че е кой знае колко важно. Имаше един период, когато религията беше част от жи­вота ми, но това време отмина.

Защото страдах, а Бог не ме чу. Защото много пъ­ти през живота си се опитвах да обичам с цялото си сър­це, а любовта ми винаги бе стъпквана, предавана. Ако Бог е любов, би трябвало да опази по-добре чувствата ми.

Светата Дева познава тайната на пълното отдаване -продължи той. - Със своята любов и страдание тя ни е избавила от болката. Така както Исус ни е избавил от греха.

Може би ще е по-добре да отидем в някой по-голям град - предложих аз на излизане.

Остави автора и ми разкажи историята - помолих аз, докато вървяхме по единствения площад в Сен Са-вен.

Трябва да поговорим за любовта - започнах аз. -Не можем да избягваме повече тази тема. Ти знаеш как се чувствам през последните дни.

Знам - отвърнах аз. - Вече съм обичала. Да оби­чаш е като наркотик. В началото изпитваш чувство на

Какво ужасно сравнение!

XI

Светата Дева.

Имал съм. Влюбвал съм се в много жени. Изпитах слаба ревност и се учудих на реакцията си.

Трудно е да се обясни — отговори той, като неудоб­ството му нарастваше. - Нося нещо написано. Ако ис­каш, ще ти дам да го прочетеш.

Сега нищо няма да чета, искам да ми обясниш -настоявах аз.

Не искам да ти говоря за история. Ако желаеш да узнаеш нещо повече, можеш да прочетеш написаното по въпроса, което нося със себе си. Но трябва да знаеш, че тази жена - Богинята, Дева Мария, Великата майка, Изида, София, робиня и господарка - присъства във всички религии по света. Била е забравяна, забранявана, скривана, но култът към нея е оцелял през хилядолетия­та, за да стигне до наши дни.

Тя се появява още в Глава първа на Библията -когато Духът Божий се носи над водата. И Бог отделя водата, която е под твърдта, от водата, която е над

казала жената.

шум близо до нас. Изплаших се, а той дори не помръдна. Мъглата сякаш се бе превърнала в живо същество със своя история. Замислих се върху всичко, което той бе казал, както и върху въпроса, чийто отговор така и не разбрах: как е научил всичко това?

Бернадет не е знаела две много важни неща. Пър­вото е, че преди християнската религия да достигне до­тук, в тези планини са живели келти, а Основният култ в тяхната култура е култът към Богинята. Безброй поколе­ния са знаели за женското лице на Бог и са споделяли Неговата любов и слава.

Малко преди да започнат виденията на Бернадет, висшите власти на Ватикана били свикани тайно.

Ineffabilis Deus

- Никога не съм казвала, че твоят свят е безумен. По-скоро моят е такъв: похабявам най-хубавите години от живота си над тетрадки и лекции, които няма да ми помогнат _да напусна едно място, което вече познавам до болка.

изморена, разочарована. Тя контролираше и държеше в робство онова, което винаги би трябвало да бъде на сво­бода: своите чувства. Опитваше се да прецени бъдещата любов от позицията на отминалото страдание.

„Мъж и жена Бог го сътвори' - каза той, повтаряй­ки едно изречение от Битието. - Защото това е неговият образ и подобие: мъж и жена.

Сега си по-весел отпреди - казах аз по едно време.

За вампири. За затворени в себе си нощни духове, които отчаяно търсят компания, но са неспособни да обичат.

.

Ако повярваш, че знаеш, на­края наистина ще стигнеш до знанието' - продължи той. - Започнах да разговарям със себе си, докато стоях в килията. Молех се на Светия Дух да се яви и да ме на­учи на всичко онова, което исках да знам. Постепенно забелязах, че докато си говоря сам, някакъв по-мъдър глас казва нещата вместо мен.

И с мен се е случвало същото - прекъснах го аз. Той изчака да продължа, но не бях в състояние да до­бавя нищо повече.

Слушам те - каза той.

Не ми доразказа за семинарията - казах аз след малко.

развълнуван тлас:

Нека Великата майка ме вдъхнови! - продължи той. - Нека днес музиката бъде моята молитва!

Тази вечер ще се приберем късно.

Шест милиона души идват тук през лятото - про­дължи той с въодушевление.

no

Защо се върна? Защо ми разказваш тази история едва днес, когато виждаш, че отново започвам да те оби­чам?

ще ти се стори глупаво.

Няма да ми се стори глупаво. Вече не се страхувам, че ще изглеждам смешна. Ти ме научи на това.

Преди два месеца моят игумен ме помоли да отида с него до дома на една жена, която бе починала и бе да­рила цялото си имущество на нашата семинария. Тя жи­вееше в Сен Савен и игуменът трябваше да направи пъ­лен опис на всичките й вещи.

Спомням си мига, когато влязох в къщата. Прозор­ците гледаха към Пиренеите и целият интериор бе огрян от слънчевата светлина, отразена в блясъка на снега. За­почнах да правя опис на вещите, но скоро се отказах.

Преди две седмици почувствах такава мъка в душа­та си, че не издържах. Потърсих моя игумен и му разка­зах всичко. Разказах му за любовта ми към теб и за усе­щането, което изпитах, докато правех описа.

Игуменът ми даде ключа от къщата. Каза, че ще из­чака с продажбата на вещите. Знам, че иска аз да отида отново там с теб.

изворът с чудодейната вода. Някои поклонни­ци се молеха, други бяха насядали, мълчаливи, със за­творени очи. Пред пещерата течеше река и шумът на во­дата ме успокои. Отправих кратка молитва към Светата Дева - молех я да ми помогне, защото не исках сърцето ми пак да страда.

Какви са тези хора? - попитах аз.

Това са хора, които приемат огъня на Светия Дух -огъня, който Исус е оставил и от който малцина са запа­лили свещите си. Тези хора са много близо до изконната истина за християнството в оная епоха, когато всички са умеели да вършат чудеса.

си и ме е покрила с наметалото си, за да ме стопли. Стран­ните думи излизаха все по-бързо от устата ми.

no

Не знаех, че говорите испански - изненадах се аз.

Той беше първата ми любов - отвърнах аз. Бе достатъчно.

Все поглеждам към кладенеца и си мисля: по-рано

И единият от тях приличаше на мъжа ти - довърши жената след дълга пауза.

Пилар!

no

Пилар! - чух аз отново, този път по-близо.

Тя е тук - казах аз.

Богинята. Тази мъгла всъщност е самата Тя.

Значи той е говорил с теб за това! - засмя се оте­цът. - Добре, но аз предпочитам да я наричам Дева Ма­рия. Така съм свикнал.

Защо сте тук? Откъде знаете името ми?

Той отиде до семинарията.

Вече не издържам! - наруших аз мълчанието. -Преди по-малко от седмица знаех коя съм и какво искам от живота. А сега сякаш съм попаднала в буря, която ме подмята ту на една, ту на друга страна, без нищо да мо­га да направя.

Съпротивлявай се! - каза отецът. - Това е много важно!

Отиваме да го търсим - отговори отецът.

Не можах да ви разбера, отче - казах аз, докато вървяхме. - Сякаш се натьжихте, когато споменах, че него го няма.

Освен това осъждат греховете на другите, въпреки че тези грехове не са чужди и на тях самите. Мислят, че знаят всичко за брака и любовта, без никога да са се же­нили. Заплашват ни с огъня на ада за грешни неща, кои­то те също вършат.

И майка — вметнах аз.

Надявам се, че ще приемеш дарбата му - отвърна отецът. Защото невинаги е така, както ни учи историята. Озирис е бил убит в Египет. Гръцките богове постоянно са се карали заради жени или простосмъртни. Аптеките са прогонили Кецалкоатъл. Викингските богове са участ­вали в опожаряването на Валхала, двореца на бог Один, заради една жена. Исус е бил разпънат на кръст.

Защото Бог е дошъл на Земята, за да ни покаже на­шето собствено могъщество. Ние сме част от Неговия сън, а Той желае сънят му да има щастлив край. В такъв случай, ако приемем, че Бог ни е създал, за да бъдем щастливи, трябва да признаем, че ние сами сме си ви­новни за онова, което ни носи мъка или ни води към про­вал.

Но тези, които Го разбират

Те преобразяват света. С цената на много жертви. Жената, която пренасяше дърва, видя отеца и се зати­ча към нас.

Благодаря ви, отче! - каза тя, като целуваше ръце­те му. - Момчето излекува мъжа ми!

Излекувала го е Светата Дева - отвърна отецът, ус­корявайки крачка. - Той е само нейно оръдие.

Той го излекува! Влезте, моля ви!

Къде е момчето? — попита мъжът.

Видях го да отива там, където обикновено ходи -отговори жената. - Само че този път беше с кола.

Силата е на Светата Дева - прекъсна я отецът.

Силата на Света Богородица е също и ваша сила. Вие го доведохте тук.

Застани пред мен.

Чакайте, не ви направих кафе! - каза жената, като видя, че си тръгваме.

Отче, жената спомена за някакво момче, което из­лекувало мъжа й. Това е той, нали?

Той е тук - каза отецът.

Отче, искам да си изясня нещо. До вчера бях с един мъж, който се колебаеше между религиозния живот и женитбата. Днес открих, че този мъж върши чудеса.

Разбра ли?

Също като историята със Света Богородица - ка­зах аз. - Явила се е на учените мъже от Ватикана и на ед­на невежа селянка.

Тази ли е първата стъпка, отче?

Към какво?

Към това Света Богородица да бъде смятана за превъплъщение на женското лице на Бога. В края на краищата, вече сме приели, че Исус въплъщава Негово­то мъжко лице.

Какво искаш да кажеш?

Колко време ще е необходимо, за да възприемем една Света Троица, в която да се появи и жената? Света­та Троица на Светия Дух, Майката и Сина?

Хайде да тръгваме - каза той. - Много е студено, за да продължаваме да стоим тук.

Преди малко сандалите ми ти направиха впечатле­ние — каза той.

Но вие наистина ли четете мислите на хората? Не ми отговори.

Ще ти разкажа част от историята на създаването на нашия религиозен орден - започна той. - Наричаме се боси кармелити. Сандалите са част от правилата, нало­жени от света Тереза Авилска: щом си в състояние да владееш тялото си, значи си способен да владееш и ду­ха си.

Нима наистина света Тереза е разговаряла с Хрис­тос?

Мария Исусова напуснала манастира още същия ден и тръгнала боса за Рим. Вървяла две години, като през това време спяла под открито небе, понасяла студа и жегата и се изхранвала благодарение на получената от добри хора милостиня. Било цяло чуцо, че успяла да стигне до Рим. Но станало още по-голямо чудо: била приета от самия папа Пий IV

Разбирам какво искате да кажете, отче.

Следвай мечтите си, промени живота си и тръгни по пътя, който води до Бога. Върши чудесата, на които си способен. Пророкувай. Вслушвай се в своя ангел па­зител. Промени се. Бъди воин и нека твоята битка те прави щастлив.

Разказах ти историята откъм героичната й страна. Ала ти още нищо не знаеш за душата на тези герои.

Защо е избрала да каже точно това, защо е искала да предупреди и да утеши Бернадет? За­щото е знаела, че ако момичето приеме своята мисия, от този миг нататък го очаква само мъка.

про­мълви той, сякаш говореше на себе си. -

Трябва да се сбогувам с вас. Ала преди това искам да ви кажа, че ви разбирам, разбирам и любовта ви към него.

По едно време се уплаших да не би да си си тръг­нала. Ти си най-скъпото нещо, което имам на тая земя!

Ти също - отвърнах аз.

Трябва да намерим някое отворено заведение - ка­за той, като излезе бързо от колата. - Гладен съм.

Много — отвърнах аз, като се опитвах да бъда сери­озна. - Въпросът е следният: къде отиваме всъщност?

Meson El Sol

Погледни тази маса срещу нас! Японците наричат това шибуми: финеса на простите неща. А ето че хора,

Защо спря изведнъж? Защо не искаш да говориш за Бог, за Светата Дева, за духовния свят?

Заради теб?

Счупи тази чаша! - помолих го още веднъж.

Трябва да тръгваме - каза той. - Днес е последни­ят от почивните дни и пътищата сигурно са претоварени.

Не искам да се връщам в Сарагоса - отвърнах аз. -Искам да бъда там, където ти отиваш. След малко ще отворят банките, с кредитната си карта мога да изтегля пари и да си купя дрехи.

Какво?

Имам предложение - казах аз. - Хайде да отидем на едно място, където ходехме като деца! След това ни­кога вече не съм се връщала там.

Манастирът „Пиедра'.

Нека да влезем за малко! Тези камбани са поличба.

Сещам се - започна той.

На Нея. И на теб, защото ти бе оръдието, чрез кое­то вярата ми се възвърна.

Чудесно! - отвърнах аз. - Тъкмо няма да харчим пари за лекари!

Защо казваш „имаше'?

Повечето от тях все още не се доверяват на лю­бовта.

Мислила съм върху това - прекъснах го аз. - Мис­лила съм за първия човек, който е изкачил най-високия връх в Пиренеите и е разбрал, че без приключения не можем да оценим земната благодат.

Какво разбираш под благодат? - попита той и аз за­белязах, че отново е напрегнат. - Едно от имената на Ве­ликата майка е Света Богородица Благодатната, а щед­рите й ръце разпръскват Нейната благословия върху всички, които знаят как да я получат.

Но нали той те прави щастлив!

Поисках да го прекъсна, но той не ме слушаше.

или мисия: това само извисява сърцето на страдащия.

Вижте дали нещо не е изчезнало.

с един приятел от детинство. Вече ми беше ом­ръзнало да посещавам църкви, но камбаните биеха и той каза, че това е поличба и трябва да влезем.

Не, не са. Засмяха се и засвириха фламенко. Аз и приятелят ми се чувствахме така, сякаш небесата бяха слезли при нас. Църквата, гостоприемният мрак, звукът на китарите и радостта на човека до нас - сякаш бе ста­нало някакво чудо

приятел от детинство - добави, като ми намиг­на. - Исус е казал: „Оставете мъртъвците да погребат своите мъртъвци.' Защото Той знае, че смъртта не съ­ществува. А животът е съществувал още преди да се ро­дим и ще продължи да съществува и след като напуснем този свят.

Мислиш ли, че дарбата ти ще се върне? - попитах аз.