премията за инфлация:

страна, и нормата на инфлацията, от друга страна, се представя така:

а) б)

в) г)

a)   

q      

q      

q      

  Премия за очакваната инфлация

  Премия на падежа

  Премия за банкрут

Изискваната норма на дохода r е равна на безрисковата норма и премията за риска:

  При наличие на линия на дохода, наклонена надолу и надясно, дългосрочната финансова задлъжнялост е свързана с по-малки лихвени разходи от краткосрочната. При наличието на линия на дохода с намаляващ наклон фирмата може да избере задлъжнялост с междинен срок.

  При намаление на инфлацията времевата структура като цяло се изменя надолу. Краткосрочните норми на дохода намаляват по-бързо от дългосрочните. Това води до линия на дохода, изменяща се нагоре и надясно при по-ниско равнище в сравнение с предходното.

  Нормите на лихвата по облигациите имат тенденция да намаляват през периоди на рецесия.

  Лихвите са финансови разходи, които намаляват облагаемата печалба на фирмата.

  Поради по-голямата премия за риска (в сравнение с тази по финансовата задлъжнялост), при обикновените акции те са по-скъпи. Т.е. вследствие на по-силния риск по обикновените акции инвеститорите имат по-висока изисквана норма на дохода при извършването на инвестиция в съответните ценни книжа. Повишеният риск и отражението върху данъците правят обикновените акции по-скъпи в сравнение с финансовата задлъжнялост на фирмата.

  Цените на обикновените акции се изменят под влияние на две основни причини:

(1 + норма на дисконта)ⁿ

PV_o FV_n r ⁿ

Изразът 1/(1 + r) ⁿ е известен като дисконтов фактор на настоящата стойност.

Край на година 1

400 000 лв.

0 1 2 3 4 5

400 000 лева

От равенството за настоящата стойност лесно се извежда формулата за установяване на бъдещата стойност на вложена сума пари, чрез способа на сложното олихвяване (compunding):

FV PV_o i ⁿ

, като i

i ⁿ

0 Край на година 1

5 600 лв.

FV PV_o i ⁿ i ⁿ и се извърши опростяване, при i=r ще резултира формулата за настоящата стойност PV_o FV_n r ⁿ

Дисконтовият фактор за настоящата стойност при норма на дисконта r също е реципрочен на сложнолихвения фактор за бъдещата стойност при норма на лихвата i, равна на нормата на дисконта и за един и същи период n.

  обикновен анюитет (ordinary annuity) – серия от еквивалентни парични потоци в края на всяка една от годините на определен инвестиционен период.

  дължим анюитет (annuity due

PVOA_o S r ^t S r ⁿ r

PVOA – Present value of an ordinary annuity

S

  входящите парични потоци в анюитета са изцяло различни помежду си;

PVAU_o = Σ FV_t /(1+r)^t

  само част от входящите парични потоци в анюитета са различни, а останалите парични потоци са равни по между си.

FVAU_o S r ^t

Бъдещата стойност на анюитета е произведението на анюитета от плащания S лева и сложнолихвените фактори за бъдеща стойност на обикновен анюитет.

FVAD_n S FVOAi n i S i ⁿ i i

По-голямата част от анюитетите са ограничени във времето. Някои от тях, обаче, могат да продължават до безкрайност. Във финансовия анализ именно безкрайният анюитет е известен като перпетюитет(perpetuity). Настоящата стойност на перпетюитета се определя:

PVP_o S r

В редица ситуации са известни настоящата стойност към периода t=0, бъдещите парични постъпления и периода на тяхното инкасиране. Не е известна, обаче, нормата на лихвата или дисконта.

  Формулата за определяне на настоящата стойност на индивидуален паричен поток е

PV_o FV_n r ⁿ

PV_{r n} PV_o FV_n

  Подходът за изчисляване на нормата на лихвата при индивидуален паричен поток се прилага и за съответното изчисляване, когато е налице обикновен анюитет.

PVOA_r,n PVOA_o / S

 

net working capital NWC

Net working capital = current assets – current liabilities

Аналогично краткосрочните пасиви са задължения, които трябва да бъдат покрити с парични изплащания в рамките на една година. Трите най-важни краткосрочни пасиви са краткосрочните задължения, разходите (включително заплати и данъци) и notes payable.

NWC + дълготрайни активи = дългосрочна задлъжнялост + собствен капитал

  увеличение на дългосрочната задлъжнялост

  увеличение на краткосрочните задължения

  увеличение на собствения капитал

  намаление на краткотрайните активи

  намаление на дълготрайните активи

  намаление на дългосрочната задлъжнялост

  намаление на краткосрочните задължения

  намаление на собствения капитал

  увеличение на краткотрайните активи

  увеличение на дълготрайните активи

Operating cycle

Operating cycle = inventory period + accounts receivable period

Cash cycle

Следователно паричният цикъл е разликата между оперативния цикъл и периода на плащане на задълженията:

Cash cycle = operating cycle – accounts payable period

е обращаемостта на задълженията, можем да изчислим и паричния цикъл.

При равни други условия, колкото по-нисък по стойност е паричният цикъл, толкова по-малки са инвестициите на фирмата в материални запаси и вземания, в този случай сумата на общите активи на фирмата е по-ниска и в резултат на това обращаемостта на общите активи е по-голяма (total asset turnover).

À     

À     

À     

À     

À     

À     

Разходите, които се увеличават с ръст в нивото на инвестициите в краткотрайни активи се наричат carrying costs (поддържащи разходи???). Разходите, които намаляват с ръст в нивото на инвестициите в краткотрайни активи се наричат shortage costs.

À      В идеалния случай краткотрайните активи ще бъдат финансирани от краткосрочни пасиви, а дълготрайните активи – от дългосрочни пасиви. В този случай NWC ще бъде равен на нула.

À     

À     

À     

q       Негарантирани заеми – unsecured loans –

q       compensating balances – като част от кредитна линия или споразумение за заем банките понякога изискват от фирмите да държат част от парите си на депозит. Това е компенсиращ баланс. При компенсиращите баланси парите се държат при нулев или много нисък лихвен процент. Като оставя парите си на депозит, фирмата увеличава ефективния лихвен процент, спечелен от банката върху кредитната линия, като така “компенсира” банката. Компенсиращите баланси имат opportunity cost – заради ниския или нулевия лихвен процент, при който са депозирани парите.

q       Кредитни писма – letters of credit –

q       Гарантирани заеми – secured loans –

q       Inventory loans –

o      

o      

o      

o      

Какво е float?

Количеството пари, което имаме по нашата сметка може да се различава от счетоводно отразеното. Причина за това е, например, че някои от чекове още не са били представени на банката за разплащане и т.н. Разликата между наличния баланс и счетоводния баланс се нарича float.

Float = available balance – book balance

Disbursement float

Чековете, издадени от фирмата създават disbursement float. Те намаляват счетоводния баланс, но не и наличния баланс.

Collection float

Чековете, получени от фирмата създават collection float. Той увеличава счетоводния баланс, но няма своевременно въздействие върху реалния баланс на фирмата.

Net float

Разликата между счетоводния и наличния баланс на фирмата. Ако е позитивен, тогава disbursement float надвишава счетоводния баланс и обратно.

Управление на float

Disbursement и collection времената могат да бъдат разбити на три части:

времето, необходимо чекът да се clear в банковата система

Изчисляване на float

Average daily float = total float / total days

Average daily receipts = total receipts / total days

При изчисляването на float има голяма разлика между disbursement float и collection float. При disbursement счетоводният баланс на фирмата намалява когато чекът се пусне по пощата. При събирането на парите, счетоводният баланс на фирмата не се увеличава, докато чекът не бъде получен, така че времето в пощенската система не важи.

Цена на float

Това е opportunity cost на фирмата при невъзможността да използва парите в брой.

Управление на cash disbursements

От гледна точка на фирмата Disbursement float е желан, така че целта е да се забави изплащането на паричните средства. За целта фирмата може да изгради стратегии, като да изпраща чекове по пощата или на отдалечени в географско отношение банки. Тази практика, обаче, не е за предпочитане, защото води до влошаване на отношенията с контрагентите на фирмата и до етични проблеми. Фирмите, въпреки това, са създали системи за ефективно управление на процеса на разплащане. Идеята е да държат минимални количества пари на депозит в банките.

Ако фирмата има временно свободни парични средства, тя може да инвестира в краткосрочни ценни книжа ( на паричния пазар). Повечето фирми управляват своите краткотрайни финансови активи чрез банки и дилъри. Някои използват mutual funds.

J

Ако една фирма се опитва да държи на ниско ниво паричните си средства, често ще изпитва ликвидни затруднения. Така разходите за придобиването на парични средства чрез продажба на търгуеми ценни книжа например, ще бъдат високи, когато размерът на паричния баланс е нисък. Обратно, opportunity cost е нисък, когато фирмата държи ниски количества парични средства.

Минималните общи разходи са там, където се пресичат двете индивидуални линии на разходите – в този случай opportunity cost и trading cost са равни.

ВАТ е съкращение от имената Baumol-Allais-Tobin. Моделът ВАТ е класически модел за анализиране на проблеми в управлението на паричните средства.

Транзакционните разходи възникват винаги, когато се снабдяваме с пари, затова като си осигурим големи парични баланси ще намалим trading costs, свързани с управлението на паричните средства. Проблемът е, че колкото по-голям е паричният баланс, толкова по-голям е и opportunity cost. За да се определи оптималната стратегия фирмата трябва да знае следните неща:

F – непроменливи разходи при търговия с ценни книжа за сдобиване с парични средства

R – opportunity cost за държането на парични средства. Това е лихвеният процент на търгуемите ЦК

Пропуснати възможности (opportunity cost)

Opportunity cost = Средногодишна стойност на паричните средства * R

Trading costs

За да определим trading costs за цялата година трябва да изчислим колко пъти фирмата трябва да продаде търгуеми ценни книжа през периода. По принцип общите разходи по търговията с ЦК се изразяват така:

Trading costs = (Т/С)*F

Total costs = Opportunity cost + Trading cost

Opportunity costs = Trading costs

Моделът Miller-Orr

U* – горно ниво на количеството парични средства ( таван)

L– долно ниво на количеството парични средства (под)

Фирмата позволява паричния й баланс да се променя в рамките на горното и долното ниво. Докато паричните средства са между U* и L нищо не се случва. Когато паричният баланс достигне горното ниво U* фирмата изважда U*-C* парични средства от баланса и купува търгуеми ценни книжа. Това действие придвижва паричния баланс до нивото С*. Аналогично, ако паричния баланс достигне L, фирмата продава ценни книжа на стойност C*-L.

Фирмата определя долното ниво L. Тази граница е подсигуряващ запас и нивото му зависи от това, какъв риск е готова да поеме фирмата. Като алтернатива, минимумът може да е равен на изисквания компенсиращ баланс.

Аналогично на модела ВАТ, оптималният паричен баланс зависи от разходите за търговията и пропуснатите възможности. Приемаме за постоянни разходите по покупката и продажбата на търгуеми ценни книжа – F. Пропуснатите възможности са R – лихвеният процент върху търгуемите ЦК. Добавяме σ² – вариацията на нетния паричен поток за един период. Тогава целевия паричен баланс и таванът ще са:

C* = L+(3/4*F* σ²/R)^1/3

U* = 3*C* - 2*L

Average cash balance = (4*C* - L)/3

колкото по-големи са order costs, толкова по-висок е целевият паричен баланс

В модела Miller-Orr с нарастването на несигурността расте и σ².