Възстановяване на Третата българска държава. Стопанска политика на Временното руско управление. Аграрен преврат, миграционни процеси и ликвидиране на турската феодална система

Аграрен преврат, миграционни процеси и ликвидиране на турската феодална система

В хода на Руско -турската освободителна война от 1877-1899 г. започва възстановяването на Третата българска държава. От началото на войната до напускането на руските войски през май 1879 г. това става под ръководството на Временното руско управление (ВРУ). То създава местните административни институции по освободените български земи, като се разрушава феодалната система и се създават условия за неговото капиталистическо производство.

данъци. На мястото на омразния десятък от 1878 г. се въвежда поземления данък.Военният данък „бедел”(аскерие), събиран от мъжете християни, и данъкът „серчим”, събиран също изключително от християнското население, също са отменени.

и се изкупуват само излишъците от населението. Така се създава пазар за реализирането на излишъка.Въвежда се плащане със златни и сребърни монети, а командването на армията издава заповед, с която се разпорежда изземването да се закупува с пари. В ръцете на много българи попада голямо количество благороден метал, с който русите заплащат.

N

Особено тежък е чл. 12 от този договор. По същество той повтаря чл. 11 на Сан –Стефанския договор. С чл.12 се разрешава на “турските стопани или други, които се преселят да живеят вън от Княжеството”, да могат да си запазят недвижимите имоти в Княжеството под управлението на други лица. Руското управление започва да води гъвкава политика, за да може да продължи възприетата стопанска политика на оземляване на българите с турски земи. Особено сполучливо препятствие за едрите турски земевладелци се оказва параграф 2 на издаденото Журнално постановление(2.август 1878г). Според него всички турски бежанци, които са замесени в грабежи, издевателства и други репресии над местното население, след завръщането им незабавно трябвало да бъдат “арестувани и предадени на военен съд”.

е отказано от Високата порта.

прозира и стремж към засилване на руското влияние сред широките слоеве на бг население. Сериозна опасност предизвиква онази част от чл. 12 на Берлинския договор, с която се запазват правата на Турция в/у държавния поземлен фонд. Според нея тези земи могат да бъдат продавани и на чужденци. След предупреждението на княз Дондуков за реална опасност над част от българските земи, руската власт в Петербург веднага реагира и решава по силата на международното право всички турски държавни имоти автоматично стават собственост на новото Княжество. При това положение турското правителство не успява да продаде нищо.

Руските власти показват завидна находчивост и маневреност във воденето на аграрната политика в полза на бг селяни.Правят разлика м.у турските заможни земевладелци и обикн. турско селячество.Внимават да не избухват конфликти м/у българи и турци и т.н.

на Източна Румелия, която се стреми да овладее завеждането на финансите на областта.Комисията се опитва да разруши постигнатото от ВРУ в Ю. България.С мн усилия ген.Столипин и руските делегати в м/ународната комисия успяват да задържат касите и финансовата служба в Източна Румелия в ръцете на руско-бг власти .

Създадена е гражданска администрация ,която към края на ВРУ се състои почти изцяло от българи, което прави прехода през май-юли 1879г без сътресения.

т.н. „благонадеждни” – по-заможни хора, чифликчии, търговци, фабриканти, заможни занаятчии и др.Хора с опит, с капитали и възможности.Но революционният елемент (т.н. „неблагонадеждни”) надделява.В администрацията навлизат хора с натрупан политически актив, честни и добри патриоти, уважавани и избирани от населението.Обаче им липсват необходимите административни качества, липсва им земя, добитък или капитал. Те не могат да развият стопанска д-ст и затоова остават просто чиновници, които в последствие с дребнобуржоазната си политика забавят развитието на капитализма.

От важно значение е и руската политика за организиране на здравното дело,за създаване и изграждане на съобщителни центрове и връзки и пр.(организират се 4 болници с 33 лекари и 26 фелдшери,21 пощенски станции )

През цялото време на пребиваването си руските власти се стремят да положат основите на една просперираща ик държава в бъдеще, но формирането и провеждането на стопанска политика без законодателна камара се оказва трудно дело.липсват задълбочено осмислени , нагодени към бг условия и дългосрочно действащи закони , затова руснаците решават в повечето случаи неотложните и актуални проблеми

османската феодална система и се полагат основите на нови държавниобразувания и започва голямото начало на малкото българско Княжество.