активи и пасиви от една страна, и по видове разходи и приходи от друга. Измерителите са необходими за оценка на текущото корпоративно състояние и за тяхното сравняване със същите показатели за предходната година или с тези на други дружества. В историята на относителните показатели се открояват няколко основни школи. В тях особено внимание се обръща на изчисляването на основния показател – нормата на доходността (възвръщаемостта, ефективността, рентабилността) от предприемачеството. В тази връзка в еволюцията на относителните показатели се обособяват следните етапи:

  Степента на използване на съвкупния капитал на стопанската единица

  Ефектът от финансирането с капитали на корпоративната дейност

  извършеното финансиране на разнообразните активи от страна на вложителите на капитали

  разпределението на част от печалбата като доход под формата на лихва за кредиторите на акционерната фирма.

Present value

  банкерът-заемодател е можел да докаже, че понася определена загуба в следствие на предоставянето на парите на друго лице;

  той е доказвал, че предоставените в заем пари е можело да се използват за някаква друга инвестиция, която да му донесе определена печалба;

  предоставянето на парични средства е било свързано с риск от евентуалното неизплащане на заема, който риск по някакъв начин трябва да се възмездява;

  като определял фиксирана дата за връщане на заемно отпуснатите средства, заемодателят демонстрирал неизгодното положение, в което се намирал, ако своевременно не му се изплати заемът на падежа, което водело до пропускане на възможността за използване на парите за други цели.

Християнското отхвърляне на лихварството не е преустановило разработването на теорията на сложнолихвените изчисления, въпреки, че до ХVІ век това не е било интензивен процес. Създадени са били специални таблици за определяне на лихвата при различни нейни процентни величини. Изтъква се публикуваното от проф. Лука Пачиоли, като официален създател на счетоводната наука, по отношение на съществуващите значения за лихвените пресмятания. Той представил определени способи за изчисление на видовете лихва – проста и сложна – без да покаже съответните таблици.

Първите таблици за лихвените изчисления са публикувани в градовете Антверп и Лион през ХVІ век. За една от ранните книги в областта  се смята книгата “Начална аритметика в три книги” на Жан Треншан – откроява се с ясни дефиниции за простата и сложната лихва и разработените илюстративни примери за практическото прилагане на финансовите пресмятания.

  избор на капиталовложението с максимална настояща стойност, преценено по настоящата норма на лихвата на капиталовия пазар

  избор на капиталовложението, чиито предимства (възвръщаемост) по своята настояща стойност надвишават неговите недостатъци (разходи)

  избор на капиталовложението, което, сравнено с някое от другите инвестиции, води до получаване на норма на доходността от пожертването, която превишава нормата на лихвата

  при продължително различие на вариантите за капиталовложения по тяхната градация да се избере онзи от тях, който се отличава от най-близкото си конкурентно капитоловложение с норма на доходност на разходите, равна на нормата на лихвата.

  Принцип на максималната настояща стойност

  Принцип на сравнителните предимства

  Принцип за приходите над разходите

  Принцип за маржиналната норма на доходност над разходите

и счетоводния анализ по измерването на корпоративната стойност. Началото на качествения обрат в това отношение е настъпил в използването на методите на дисконтовия анализ от страна на американски учени в сферата на бюджетирането на капитала на фирмата. В трудовете на Джоел Дийн и сем. Лютц е отхвърлено дотогава съществуващото разбиране, че главна пречка за използването на методите на актюерната наука за установяването на капиталовата доходност от инвестициите са прилаганите счетоводни принципи. И други автори са обосновали възможността за прилагането на критерия за вътрешната норма на дохода на фирмено равнище.