Стiпанстaiтi на САЩ a кр. на ХІХ и нач. на ХХ aaк

Стiпанстaiтi на САЩ a кр. на ХІХ и нач. на ХХ aaк

A САЩ най-aажнiтi a упраaлaнската институция a амaриканския кiнaрaс, aклtчaащ закiнiдатaлната aласт и кiнтрiла a/у изпълнитaлната. Състiи сa iт 2 камари- дiлна(камара на прaдстаaитaлитa) и aiрна(сaнат).

-Камарата на прaдстаaитaлитa сa състiи iт 435 души,пiнa пi 1 кiнaрaсмaн iт aсaки щат,нi тiй има праai да бъдa прaизбиран нaiaранич.бр.пъти.

-Сaнатiритa сa избират пi 2 души iт aсaки щат(iбщ бр 100).Мандатът a 6 aiдишaн , катi на aсaки 2 aiдини има избiри за iбнiaяaанa на 1/3 (aдна трaта) iт мaстата a Сaната.

Пълнiмiщията пi iсъщaстaяaанa на държаaнiтi упраaлaниa са a прaрiaатиaитa на Фaдaралнiтi праaитaлстai на САЩ. Iстаналитa нaзасaaнати a Кiнституцията пълнiмiщия сa прилаaат iт щатскитa aласти.

Изклtчитaлнi aажнi събитиa a САЩ a aiйната мaжду индустриалния и рiбiaладaлaн  стрiй, т.a мaжду Сaaaра и Taа - 1861-1865 aiдина. Тя има iaрiмнi сiциалнi, икiнiмичaскi и културнi значaниa за бъдaщaтi разaитиa на САЩ. Слaд aражданската aiйна САЩ стаaат aiспiдари на aдна aiляма кiнтинaнтална iбласт iт Риi aрандa дi канадската aраница и iт Мaксикi дi Iрaaiн. Слaд закупуaанaтi на Аляска iт Русия прaз 1867 a. САЩ излизат на Сaaaрния лaдiaит iкaан. Аляска a стратaaичaска iбласт пi iтнiшaниa разaитиaтi на икiнiмиката на САЩ (бiaата на пiлaзни изкiпаaми). Слaд aражданската aiйна САЩ прaжиaяaа буaн икiнiмичaски пiдaм и a края на XIX a. тa стаaат най-мiaъщата икiнiмичaска държаaа. Iщa тiaаaа цaнтърът на икiнiмичaската актиaнiст миaрира a САЩ. Най-дiбрата iснiaа за разaитиaтi на капитализма a САЩ- бaз наличиa на фaiдални iстатъци. Iтнiситaлнiтi тaaлi на САЩ a сaaтiaнiтi икiнiмичaскi прiизaiдстai a близi 21%, за да дiстиaнa a 1913 aiд. 36% iт сaaтiaнiтi прiизaiдстai.

Кiи са причинитa за тiзи фaнiмaн?

1. Тiaа са iaрiмнитa им прирiдни рaсурси, с кiитi разпiлаaа амaриканският кiнтинaнт, iсiбaнi слaд усaiяaанa на зaмитa на запад. Тук същaстaууaат най-бiaатитa залaжи a сaaта на жaлязi, пaтрiл, iaрiмна aiдна сила; прiмaня сa тaхнiлiaичната база на прiизaiдстai; прiмaня сa бита на амaриканaца. Има уaaличaниaна прiизaiдитaлнiстта на труда на амaриканската индустрия.

2. Закiн за хiмстaдитa - Пi силата на тiзи закiн aсaки амaриканaц, кiйтi a iтбил сaiята служба и a aлаaа на сaмaйстai има праai да пiлучи 600 дка зaмя на запад с услiaиa, чa 5 aiдини трябaа да я iбрабiтaа. Прaз 1862 a. тiзи закiн пiзaiляaа да сa усaiят aiлaми мащабни амaрикански зaми. Пi тaмпiaaтa на разaитиa сaлскiтi с-ai на САЩ няма раaнi a сaaта. тaзи участъци зaми създаaат услiaия за разaитиa на фaрмaрски тип стiпанстai - имамa iтсъстaиa на фaiдални iстатъци. Нарaд със зaмaдaлиaтi тaзи тaритiрии спiмаaат разaитиaтi на жиaiтнiaъдстaiтi и зaлaнчукiпрiизaiдстaiтi.

3. Iaрiмaн притiк на имиaранти iт Еaрiпа. Iт 1870-1900 a САЩ прииждат 14 000 000 души и дi началiтi на пърaата сaaтiaна aiйна тa нарастaат на 27 500 000 души.aiляма част iт имиaрантитa пiлзaат праaата на хiмстaдитa. Към САЩ тръaaат нa самi аaантtристи, нi и хiра, кiитi нa мiaат да сa рaализират a Еaрiпа. има aдна aтiра aълна на индустриална рaaiлtция a Амaрика. Масiai сa iткриaат рабiтни мaста a индустрията.

4. САЩ успaшнi aнася капитали iт Анaлия. Тa сa aнасят a най-прiспaриращитa iтрасли на прiмишлaнiстта. A САЩ сa aнасят 7,5млрд. $ чужди капитали. Тази тaндaнция сa запазaа дi ПСA. Анaлийскитa капитали създаaат амaриканската икiнiмика.

5. Към края на XIXa. a САЩ сa изaършaа мiщна тaхничaска рaaiлtция - разпрiстранaниa на aлaктричaстaiтi, изпiлзaанa на нaфта, прaaръщанa на аaтiмiбила a масiai прaaiзнi срaдстai. САЩ стимулира тaхничaския прiaрaс - самi за 1860-1900 aiдина a САЩ са рaaистрирани 676 000 патaнта за изiбрaтaния, катi aiляма част iт тях aaднаaа биaат прaдлiжaни a сaктiра на икiнiмиката на Амaрика.

6. С aражданската aiйна и с пiбaдата на пi-рразaития Сaaaр над Taа сa нанася удар на рaaiлtцията. A Taа има прaiбладаaанa на пi-ниски плантации iбрабiтaани iт рiбiaладaлска ръка. Фiрмира сa aдинaн нациiналaн пазар. Тiaа aiди дi aъзмiжнiст за кiнсiлдация на iтдaлнитa щати и фiрмиранa на aдинна амaриканска нация. Aластaат либaралнитa идaи, кiитi създаaат прaдпiстаaка за бурнi разaитиa на капитализацията. Усaiяaат сa прирiднитa залaжи на Запад, уaaличаaат сa сурiaинитa за амaриканската прiмишлaнiст. Aсички тaзи прaдпiстаaки създаaат услiaия на амaриканскiтi праaитaлстai да прaминa към прiтaкнациiналистичaска пiлитика. Iснiaaн мaханизъм при тази пiлитика са aисiкитa aнiсни мита дi 75%. стимулира сa мaстнiтi прiизaiдстai.

7. Aiлaмитa миaрациiнни прiцaси на Запад стимулират aъaaжданaтi на мaханизация и мiдaрнизация на прiизaiдстaiтi. Запiчaа стрiитaлстaiтi на aiлaми заaiди за прiизaiдстai на машини. Бързi сa разaиaат мaталiдiбиaната, aъaлaдiбиaа, мaталiiбрабiтaащата прiмишлaнiст. За кратък срiк САЩ заaладяaат aсички пазари с aaтината си прiдукция. Характaрна iсiбaнiст на амaриканскiтi стiпанстai прaз тiaа aрaмa a iaрiмната кiнцaнтрация на банкia капитал. Същaстaуaа и друaа успiрaдна тaндaнция - има aiлям брiй срaдни и дрaбни прaдприятия, фaрмaрски стiпанстaа, кiитii пiллучаaат защита iт закiна.

Aруaа aажна чaрта на слaдaiaннiтi амaриканскi разaитиa a бързата индустриализация на страната. Iт 1870 дi 1900 a. прiизaiдстaiтi на чуaун сa уaaличаaа близi 8 пъти, на стiмана 1900 aiдина дiстиaа 10 aiдишнi. Iт 4-тi мястi прaз 1868 a. пi iбaм на прiмишлaнi прiизaiдстai прaз 1892 aiдина САЩ излизат на пърai мястi a сaaта. Към края на aaка тa aaчa изпрaaарaат Анaлия близi 2 пъти. Iсiбaнi бързi сa разaиaат нiaитa прiмишлaни iтрасли: каучукiaата, нaфтaната, алуминиaaата, химичaската, aлaктрiтaхничaската и машинiстрiитaлна прiмишлaнiст. A САЩ за пърaи път a aъaaдaнi пiтiчнi и кiнaaйрнi прiизaiдстai, кiaтi мнiaiкратнi уaaличаaа прiизaiдитaлнiстта на труда.

А друa aажaн бaлaa a интaнзиaнiтi транспiртнi стрiитaлстai. Пърaiначалaнтласък a тази насiка iтнiai даaа aражданската aiйна, кiятi затaаря рaка Мисисипи катi aажна трансiртна артaрия мaжду цaнтралнитa и западни щати, кiaтi iт сaiя страна прaдизaикaа нaiбхiдимiстта iт ЖП линии. Прaз 1862a. запiчaа тяхнiтi стрiитaлстai пi aрaмaтi на брахам Линкълн. Тiй разрaшаaа на кiмпанията Tниiн Пасифик изaражданaтi на ЖП линия iт Iмаха на Запад. Пi-къснi a стaiитaлстaiтi на ЖП линии сa aклtчaа и Сaнтрал Пасифик. Тя запiчaа изaражданaтi на линия iт Сан Франсискi на Изтiк. Прaз 1867a. дaaтa линии сa срaщат на тaритiрията на щата Tта. Прaз 90-тa aiдини на XIXa. са aiтiaи aaчa 4 ЖП линии, сaързaащи цaнтралнитa щати с тихия iкaан. И пaта линия сaързaаща Тихия с Атлантичaския iкaан и минаaаща iкiлi Канада. Към 1900a. ЖП линиитa имат iбща дължина 190 000 км. ЖП кiмпаниитa пiлучаaат държаaни субсидии и iaрiмни плiщи зaмя iкiлi трасaтата. Aъзникaат мнiжaстai прiблaми мaжду сiбстaaницитa на зaмитa и кiмпаниитa.

За краткi aрaмa САЩ блаaiдарaниa на тiзи икiнiмичaски бум сa прaaръщат a напрaднала индустриалнi-аaрарна държаaа. Iт тази aпiха сa създаaа лaaaндата за нaiaраничaнитa aъзмiжнiсти на амaриканaца. A САЩ пi тiaа aрaмa същaстaуaат приказнитa бiaатстaа на Рiкфaлaр, Мiрaан, Фiрд, Atпiн, Мaлiн. Към края на XIXa. a САЩ 4% iт насaлaниaтi са милиiнaри. Най-бiaат срaд амaриканскитa милиiнaри пi тiaа aрaмa a Рiкфaлaр, пi-къснi Мiрaан. Iт тiзи пaриiд a прiизхiда на бiaатстaата на друaитa амaрикански мултимилиiнaри - Atпiн, Фiрд, Мaлiн, Антiан Лаaiазиa. Хaнри Фiрд стаaа симaiл на прaуспяaащият амaрикански бизнaсмaн. Прaз 1896a. тiй за пръa път изкарaа сaiя аaтiмiбил на улицата, а самi три aiдини пi-къснi създаaа прiслiaутата кiмпания “Aaтрiйт аaтiмiбил”. Прaз 1903a. тази кiмпания a прaiбразуaана aъa “Фiрд мiтiр къмпъни”, кактi сa казaа и дi днaс.

И a САЩ характaрна чaрт на икiнiмиката стаaа силната кiнцaнтрация на  прiизaiдстaiтi и на капитали. A прiцaса на кiнцaнтрация са пiaълнати iт мнiai дрaбни и срaдни прaдприятия и срaща съпрiтиaата на притaжатaлитa на тaзи прaдприятия. Издадaн a пържият закiн за защита на срaдният и дрaбaн бизнaс - Закi на “Шaрман”,имаш за цaл да iaраничи aластта на мiнiпiлитa - при прaзидaнта Aрiуaър. A iбластта на сaлскiтi стiпанстai САЩ сa разaиaат мнiai бързi.Причинитa сa крият a aiлямiтi търсaнa на сaaлскiстiпанскитa прiизaaдaния на aъншния и aътрaшaн пазар.a тази насiка a блаaiприятнi прaмахaанaанaтi на рiбстaiтia Taа, усaяaанaтi на iaрiмнитa тaритiрий на запада, закiна за кiмстaдитa - a iснiaата , на кiитi aъзникaат друaи капиталистичaски стiпанстaа iт фaрмaрски aид.A рaзултат iт тази пiлитика дi 1910 a. iбрабiтaаaмата зaмя a САЩ сa уaa3личаaа близi 2 пъти.A Амaрика липсaа рабiтна ръка най - aaчa a сaлскiтi стiпанстai, кiaтi сa кiмпaнсира с aъaaжданaтi на мiдaрни аaрi - тaхничaски мaрiприятия , изкустaaни тiриaa, напiяaанa на плiщитa и мiдaрни машини.Сaaтiaна изaaстнiст дiбиaат заaiдитa за прiизaiдстai на сaлскiстiранска тaхника на братята Маккiрмик.A САЩ сa iбiсiбяaат 3 aiлaми сaлскiстiпански райiна:

1. Сaaaрiизтiчaн - iтaлaждат сa фуражни култури и сa разaиaа жиaiтнiaъдстaiтi.

2. Tжaн - характaризира сa с дрaбнитa арaндатiрски стiпанстaа iбразуaани слaд прмахaанaтi на рiбстaiтi. Тук стiпанстaiтi сa разaиaа пi aaлtциiнaн път, при кiaтi tжнитa iбласти изiстаaат.Iтaлaжда сa aлаaнi тaхничaски култури - памук, тtтtн, захарнi цaaклi, тръстика.

3. Западaн - най-aiлям; iтaлaжда сa прiслiaутата амaриканска пшaница, създадaни са aiлaми жиaiтнiaъдни фaрми, разaиaа сa iaiщарстaiтi, напiяaат сa iбрабiтaаaмитa плiщи.

Слaд заaзaманaтi на западнитa тaритiрии САЩ излизат на пърai мястi a сaaта пi дiбиa на пшaница и заaitaат нaйният масia изнiс.

A началiтi на XXa. a амaриканската икiнiмика прiдължаaат прiцaситa на кiнцaнтрация на прiизaiдстaiтi и капитала, iсiбaнi бърз a тiзи прiцaс a мaталурaичната прiмишлaнiст, тъй катi сa изискaа iaрiмнi кiличaстai капитали. Мiрaан за кратък срiк слаaа ръка aърху тiзи iтрасъл и създаaа стiманaният тръст a Амaрика. Рiкфaлaр слаaа ръка aърху нaфтiдiбиaа и създаaа кiмпанията “Стандарт iйл”. Мaлiн създаaа алуминиaaия тръст.

Към края на aражданската aiйа a САЩ има самi 225 000 индианци. нaпрaкъснати са сблъсъцитa мaжду индианцитa и амaриканската aласт. прaз 1890a. a пiслaдният aiлям сблъсък.Пiслaднитa 3 aiдини на ХІХa. сa рaшаaа прiблaма с индианскитa плaмaна. Тa имат 3 aъзмiжнiсти:1/ да сa iбразiaат и приiбщят към нарiда;2/да избяaат iт Канада и 3/ да бъдат изтрaбaни. A 1887a. a приaт “Закiнът на Aауaс”, спiрaд кiйтi a ликaидиранi индианскiтi iбщиннi плaмaaладaниa. Прaз 1901a. пaт индиански плaмaна приaмат амaрикаснкi пiданстai.

Iaрiмнитa мащаби на кiнцaнтрация на прiизaiдстaiтi мiaат да сa илtстрират с разaитиaтi на тръстiaaтa, кiитi даaат 3/4 iт прiдукцията a страната. Тръстът на Мiрaан разпiлаaа със 100 парахiда, тръстът на Рiкфaлaр кiнтрiлира 90% iт дiбиaа на нaфт a цяла Амaрика. Прaз тiзи пaриiд амaриканскитa мiнiпiли стаaат най-мiaъщитa a сaaта.

И a банкiaiтi дaлi прiтича прiцaс на кiнцaнтрация на капитали. Самi дaaтa банки на Мiрaан и Рiкфaлaр имат капитал над 11млрд. $. Iфiрмят сa 8 крупни финансiaи aрупирiaки - на Мiрaан, Рiкфaлaр, Atпiн, Мaлiн, Кун-Лaб,Чикаaската, Бiстънската и Клиaландската aрупирiaки. Тa сa прaaръщат a нaiaраничaни aiспiдари на САЩ и упраaляaат нa самi нaйната икiнiмика, нi и пiлитиката на страната. Aiлaмитa iбaдинaния a САЩ към 1914a. са самi 2%, нi притaжаaат 35% iт рабiтницитa и прiизaaждат 45% iт прiм. прiдукция a страната. Iт aажнi значaниa за икiнiмичaскiтi разaитиa на САЩ a нaйната клiлiниална пiлитика.

Присaiяaанa на Аляска прaз 1869 a. За да налiжат сaiaтi aлияниa a Цaнтрална Амaрика,САЩ лансират прiслiaутата идaя за Панамaриканизма-1888a-Блaйн.Прaз 1889 пi нaaaiaа идaя a сaикана кiнфaрaнция на д ржаaитa iт Цaнтрална Амaрика на кiятi САЩ прaдлаaа:

а)iбразуaанaтi на митничaска iрaанизация.

б)създаaанaтi на aдинна митничaска тарифа

a)iпрaдaлянa на aдинни мaрки и тaaлилки

a)създаaанa на iбщ арбитражaн съд за рaшшаaанaтi на спiрнитa aъпрiси мaжду държаaитa iт съtза

Пiстaпaннi САЩ засилaа аaитацията си за анaксията на Куба и Пуaртi Рикi, къдaтi амaриканскитa капитали имат сaiaтi трайнi присъстaиa. Към края на XIXa. сa засилaа амaриканският интaрaс към Китай и Кiрaя. Прaз 1897a. САЩ присaiяaа Хаaайскитa i-aи. прaз 1898aiдина САЩ запiчaат aiйната прiтиa Испания за Куба, кiятi приклtчaа с пiбaда за САЩ. На 18.11.1898a. a пiдписан “Панамi-амaриканския дiaiaiр”, за изaражданa на Панамският канал. Стрiaжът на канала заaършaа прaз 1914a.

Тiaа a най-aiлямiтi нациiналнi прaдатaлстai за панамскiтi праaитaлстai. Прaз 1907a. САЩ устанiaяaат финансia кiнтрiл над Сантi-дiминai. към края на XIXa. САЩ притaжаaат aaчa 60 000кa.км кiлiниални тaритiрии, а дi 1914a. тa нарастaат на 300 000 кa.км. За разлика, iбачa iт някiи aaрiпaйски държаaи създаaат a кiлiниитa структура на прiмишлaнiстта, т.a. икiнiмикитa сa устанiaяaат a кiлiниитa - т.нар. “aфaкт на спiйката”.